Дявол отвътре

септември 30th, 2010 Публикувано в Евала!, Откровено | 3 коментара »

Така е озаглавена публикацията в ESPN, с която потвърждават моите думи. Вярно, доста съм пестелив в публикуването последно време, но пред приятели не спестявам мислите си. Въпросната публикация в ESPN – The Devil Inside е изцяло посветена на Димитър Бербатов.

Рядко гледам футбол. Главно се случва когато Шампионската Лига наближава финалите си или покрай Световните първенства. Не ме питайте защо загубих интерес по футбола. Това е игра, която винаги е била по-интересна когато тичаш след топката отколкото пред малкия екран. Но да се върнем на Берба. Какво разправях пред приятелите си ли? Ами че Митко ще се върне в националния ни отбор, ама нанайси! Щото сме двулично племе. Като има резултати сме най-добрите, ама при най-малкия неуспех – де съдията е пе***ас, де някой си не можел да играе и не му е мястото там. Особено по адрес на Бербатов толкова лайна се изляха, че е цяло чудо напускането му чак тази година.

Не щеш ли обаче, Берба мина в Манчестър Юнайтед. И целия български народ взе, че млъкна в очакване на развръзката. Кой завиждаше на парите му, кой просто беше фен и не смееше да каже гък, щото Сър Алекс Фъргюсън не би взел някой ей, така. Говореше се малко около трансфера и после ни вопъл, ни стон. До сега. Ман Ю би Ливърпул с 3:2. И двата отбора с история в английския футбол. И трите гола за Ман Ю на Бербатов. При това втория толкова красив, че целия бразилски национален отбор би ахнал в захлас. И се почна – Бербо най-добрия, Бербо трябва да се върне в националния, Бербо – велик!

Всичко това съвпада с момента в който българския национален отбор е във възможно най-слабата си форма до момента. Дори се наложи да се наеме чужденец за треньор. Вярно, Лотар Матеус беше добър футболист навремето, ама като треньор няма кой-знае какви успехи. И все пак е идеален за замазване на положението, след като предишните БГ треньори си изредиха по няколко пъти и не направиха нищо с примадоните. И какъв по-идеален момент да се заговори за завръщането на Бербатов? Имаме нужда от него, той е най-добрия, той ще ни оправи за 800 дни!

Е, да, ама не! Бербатов вдигна гордо средния си пръст срещу целия български народ, точно както очаквах да бъде. Най-лесно за него е да се върне в националния отбор, ама нали след 2-3 мача пак ще се почне същото – нищо не прави за отбора, какво само стои напред и чака топката… Като сме двуличен народ, така ни се пада. На Бербо му пожелавам дълга кариера в Ман Ю, да си изкарва парите, да радва английската агитка и да си гледа семейството. Тука няма работа. Той го знае сам и ESPN го потвърждават с цитати.

Що пък Stylius?

юни 16th, 2010 Публикувано в Забавление, Откровено | 2 коментара »

Вече няколко човека ме питаха от къде идва прякора Stylius. За тези, които не знаят, истинското ми име е Стилиян. Всичко тръгна от края на 90-те години на миналия век (ех, как архаично звучи, а?), когато чалгата не беше най-популярната музика в родината на Lactobacillus bulgaricus. Тогава Big Sha (постарому Мишо Шамара) и компания варненци бяха завладели ушите на всички с техните псевдорап парчета. Една от песните им Чики-на-на, Мишо изпълни с един дето се прави на швабин. И понеже този Stylius мяза на мене – голям мъжага с катинарче*, а и заради близостта на имената, в квартала започнаха да ми викат Stylius. И така и си остана. В момента ако се завъртите около Бастилията (училище Христо Ботев) в Русе и питате за Стилиян, може да не се сетят за кого говорите, но питате ли за Stylius…

Не успях да наложа прякора си в училище или университета. Въпреки, че повечето ми приятели от там ми викат така, то определено не всички са чували Stylius. За това пък докато работех в Нетуоркс прякора ми се влезе в употреба с пълна сила. Когато постъпвах на работа там всички бяха с прякори. Трябваше да отговарям пред Zico и X-man, а колега ми беше Смърфа – идеална възможност и аз да се лансирам както трябва, преди да са ми измислили на място прякор. Защото с времето продължавахме в същия дух и тези които си нямаха никове ние им ги измисляхме. Питайте Пока, Бъгито и Неадекватите! Също така и това е един от малкото прякори, които са се появявали на презентация на Нетуоркс – по време на годишния отчет на компанията. Познайте колко се смяха хората!

Стайлиус!!!!!!! КВО СПРЯ???????

Дали ще успея да наложа името си и в новата работа (ъъ, да, забравих май да спомена – започнах работа в Axway), само времето ще покаже.

* Горепосочения Stylius не е с катинарче, но в една друга песен с Мишо Шамара, наречена Hands Up ясно се вижда как във фасадата блъска малко на мене. Само че този тип е малко неориентиран и в тази песен е изписан като StyliOs, а не StyliUs. Грешките в клиповете на R&B Records са си чисто техни и нямат отношение по начина, по който се изговаря и изписва моя прякор!

Кума Лиса

юни 2nd, 2010 Публикувано в Забавление | 3 коментара »

Ей, тоя 1-ви Юни направо откачихме! Като за начало единия от съквартирантите купи на останалите подарък – близалка със свирка. Представете си как ходи 25 годишен, 180 сантиметров и 110 килограмов брадясал мъж с близалка в устата насред Студентски град!

За капак с друг съквартирант отидохме вечерта да пазаруваме в денонощния магазин и като стигнахме до шоколадите видях Кума Лиса. Това какви спомени ми донесе… Веднага грабнах един. Нещеш ли, те си имат номерче – общо 5 опаковки с различна рисунка на лисицата. Познайте кой реши да си събере цялата колекция! Не, не беше съквартиранта! Поразрових се и ги взех всичките 5 различни. Оня голям срам бра на касата. Ама какво да направя, като ме върнаха близо 20 години назад?

Шоколад Кума Лиса

И така, да видим как действа на рецепторите този проблясък от миналото:

  • Изглед – Ей, същия е на вид като едно време. Тия полукръгове направо ме хвърлиха в дива носталгия. Само дето е минал някаква много солидна диета, в момента шоколада е тънък като лист хартия! Ама сякаш е по-висок и по-дълъг, което компенсира!
  • Вкус – абе, не е като едно време, колкото и да си го казват. Не мога да определя дали е по-добър или е по-лош, няма го древния вариант за да сравнявам. Но като цяло си е вкусен млечен шоколад. Жалко, че не мога да ям много сладко, ако бях една жена, да съм ги умуал всичките 5 до сега!
  • Мирис – че кой нормален ще си мирише шоколада, бе? Я, се оправете малко!
  • Допир – цапа като едно време. Съвет, ако ще си вземате от този тип шоколади, ръгнете ги за няколко минути в хладилника преди консумация.
  • Звук – зависи, ако е минал през хладилника, може и да ‘рупа, ама по принцип не му се чува гласеца!

И сега нещо за което ме хвана много голям яд – имало игра, ако пратиш опаковките можело да спечелиш някакви награди – все някакви детски и забавни, предполагам. Ама познайте кой разбра за това 1 ден след крайния срок? Пак не познахте, не е съквартиранта. Спрете се де, ще се разсърди, не е чак такова дете. Аз бях тоя, дето разбра след края на играта! Ама нищо, ще си пазя опаковките, може дори да си ги залепя в лексикона…

Страница 4 от 631234567Последна »