Ключа към успеха!

ноември 30th, 2010 Публикувано в Откровено | 1 Коментар »

Отдавна не бях писал, така че ето малко размисли на глас пръкнали се от болната ми глава. Гледам напоследък доста се набляга на позитивното за сметка на негативното. Сякаш намалява хейтването в Интернет. Щом дори аз почти не хейтя в блога, правете си сметката. Да не би да се променя манталитета на Българина? Но както и да е, това е тема на други размисли.

Сега смятам да разсъждавам над идеята, че ранното ставане е ключ към успеха. Видях няколко публикации в тази насока тези дни и смея да кажа, че не съм съгласен. Първо ранното ставане е приложимо само за хора с нормирано работно време. За работещите на смени това е невъзможно, а такива хора не са за изхвърляне. Освен това ранното ставане е много лесно нещо – стига да си лягаш рано. Но за да си лягаш рано, трябва да се откажеш от вечерните и нощните забавления в името на ранното ставане. Отказването от този тип начин на живот оставя само едно в главите на хората – работата.

От тук следва, че ключа към успеха не е ранното ставане – то е просто едно от условията. Успелите хора са работохолици. Да де, ама не всички работохолици са успели – така че не е и това. В крайна сметка какво излиза – ставаш рано, ама заради тоя дето духа, като в същото време се лишаваш от малкото забавни неща в тоя живот.

И все пак не казвам, че трябва постоянно да се успива човек. От много спане боли глава (буквално – тука говори личния ми опит). Така че ако работата ви не го изисква, спете докато се наспите – не се насилвайте да ставате рано или да спите до късно.

“Е, хубаво де, тогава къде е ключа към успеха?” Ами от къде да знам аз, още не съм преуспял в живота. Смятам, че първата ми стъпка е успешна – намерил съм си работа, която обичам и така не ми се налага да работя. В същото време си имам достатъчно време да се наспивам и да се забавлявам. Друго за сега не ми трябва. Може би моята дефиниция за “успял” е малко по-различна, но мен си ме устройва така.

Дявол отвътре

септември 30th, 2010 Публикувано в Евала!, Откровено | 3 Коментара »

Така е озаглавена публикацията в ESPN, с която потвърждават моите думи. Вярно, доста съм пестелив в публикуването последно време, но пред приятели не спестявам мислите си. Въпросната публикация в ESPN – The Devil Inside е изцяло посветена на Димитър Бербатов.

Рядко гледам футбол. Главно се случва когато Шампионската Лига наближава финалите си или покрай Световните първенства. Не ме питайте защо загубих интерес по футбола. Това е игра, която винаги е била по-интересна когато тичаш след топката отколкото пред малкия екран. Но да се върнем на Берба. Какво разправях пред приятелите си ли? Ами че Митко ще се върне в националния ни отбор, ама нанайси! Щото сме двулично племе. Като има резултати сме най-добрите, ама при най-малкия неуспех – де съдията е пе***ас, де някой си не можел да играе и не му е мястото там. Особено по адрес на Бербатов толкова лайна се изляха, че е цяло чудо напускането му чак тази година.

Не щеш ли обаче, Берба мина в Манчестър Юнайтед. И целия български народ взе, че млъкна в очакване на развръзката. Кой завиждаше на парите му, кой просто беше фен и не смееше да каже гък, щото Сър Алекс Фъргюсън не би взел някой ей, така. Говореше се малко около трансфера и после ни вопъл, ни стон. До сега. Ман Ю би Ливърпул с 3:2. И двата отбора с история в английския футбол. И трите гола за Ман Ю на Бербатов. При това втория толкова красив, че целия бразилски национален отбор би ахнал в захлас. И се почна – Бербо най-добрия, Бербо трябва да се върне в националния, Бербо – велик!

Всичко това съвпада с момента в който българския национален отбор е във възможно най-слабата си форма до момента. Дори се наложи да се наеме чужденец за треньор. Вярно, Лотар Матеус беше добър футболист навремето, ама като треньор няма кой-знае какви успехи. И все пак е идеален за замазване на положението, след като предишните БГ треньори си изредиха по няколко пъти и не направиха нищо с примадоните. И какъв по-идеален момент да се заговори за завръщането на Бербатов? Имаме нужда от него, той е най-добрия, той ще ни оправи за 800 дни!

Е, да, ама не! Бербатов вдигна гордо средния си пръст срещу целия български народ, точно както очаквах да бъде. Най-лесно за него е да се върне в националния отбор, ама нали след 2-3 мача пак ще се почне същото – нищо не прави за отбора, какво само стои напред и чака топката… Като сме двуличен народ, така ни се пада. На Бербо му пожелавам дълга кариера в Ман Ю, да си изкарва парите, да радва английската агитка и да си гледа семейството. Тука няма работа. Той го знае сам и ESPN го потвърждават с цитати.

Що пък Stylius?

юни 16th, 2010 Публикувано в Забавление, Откровено | 2 Коментара »

Вече няколко човека ме питаха от къде идва прякора Stylius. За тези, които не знаят, истинското ми име е Стилиян. Всичко тръгна от края на 90-те години на миналия век (ех, как архаично звучи, а?), когато чалгата не беше най-популярната музика в родината на Lactobacillus bulgaricus. Тогава Big Sha (постарому Мишо Шамара) и компания варненци бяха завладели ушите на всички с техните псевдорап парчета. Една от песните им Чики-на-на, Мишо изпълни с един дето се прави на швабин. И понеже този Stylius мяза на мене – голям мъжага с катинарче*, а и заради близостта на имената, в квартала започнаха да ми викат Stylius. И така и си остана. В момента ако се завъртите около Бастилията (училище Христо Ботев) в Русе и питате за Стилиян, може да не се сетят за кого говорите, но питате ли за Stylius…

Не успях да наложа прякора си в училище или университета. Въпреки, че повечето ми приятели от там ми викат така, то определено не всички са чували Stylius. За това пък докато работех в Нетуоркс прякора ми се влезе в употреба с пълна сила. Когато постъпвах на работа там всички бяха с прякори. Трябваше да отговарям пред Zico и X-man, а колега ми беше Смърфа – идеална възможност и аз да се лансирам както трябва, преди да са ми измислили на място прякор. Защото с времето продължавахме в същия дух и тези които си нямаха никове ние им ги измисляхме. Питайте Пока, Бъгито и Неадекватите! Също така и това е един от малкото прякори, които са се появявали на презентация на Нетуоркс – по време на годишния отчет на компанията. Познайте колко се смяха хората!

Стайлиус!!!!!!! КВО СПРЯ???????

Дали ще успея да наложа името си и в новата работа (ъъ, да, забравих май да спомена – започнах работа в Axway), само времето ще покаже.

* Горепосочения Stylius не е с катинарче, но в една друга песен с Мишо Шамара, наречена Hands Up ясно се вижда как във фасадата блъска малко на мене. Само че този тип е малко неориентиран и в тази песен е изписан като StyliOs, а не StyliUs. Грешките в клиповете на R&B Records са си чисто техни и нямат отношение по начина, по който се изговаря и изписва моя прякор!

Страница 4 от 641234567Последна »