Що пък Stylius?

Вече няколко човека ме питаха от къде идва прякора Stylius. За тези, които не знаят, истинското ми име е Стилиян. Всичко тръгна от края на 90-те години на миналия век (ех, как архаично звучи, а?), когато чалгата не беше най-популярната музика в родината на Lactobacillus bulgaricus. Тогава Big Sha (постарому Мишо Шамара) и компания варненци бяха завладели ушите на всички с техните псевдорап парчета. Една от песните им Чики-на-на, Мишо изпълни с един дето се прави на швабин. И понеже този Stylius мяза на мене – голям мъжага с катинарче^*, а и заради близостта на имената, в квартала започнаха да ми викат Stylius. И така и си остана. В момента ако се завъртите около Бастилията (училище Христо Ботев) в Русе и питате за Стилиян, може да не се сетят за кого говорите, но питате ли за Stylius…

Не успях да наложа прякора си в училище или университета. Въпреки, че повечето ми приятели от там ми викат така, то определено не всички са чували Stylius. За това пък докато работех в Нетуоркс прякора ми се влезе в употреба с пълна сила. Когато постъпвах на работа там всички бяха с прякори. Трябваше да отговарям пред Zico и X-man, а колега ми беше Смърфа – идеална възможност и аз да се лансирам както трябва, преди да са ми измислили на място прякор. Защото с времето продължавахме в същия дух и тези които си нямаха никове ние им ги измисляхме. Питайте Пока, Бъгито и Неадекватите! Също така и това е един от малкото прякори, които са се появявали на презентация на Нетуоркс – по време на годишния отчет на компанията. Познайте колко се смяха хората!

Дали ще успея да наложа името си и в новата работа (ъъ, да, забравих май да спомена – започнах работа в Axway), само времето ще покаже.

* Горепосочения Stylius не е с катинарче, но в една друга песен с Мишо Шамара, наречена Hands Up ясно се вижда как във фасадата блъска малко на мене. Само че този тип е малко неориентиран и в тази песен е изписан като StyliOs, а не StyliUs. Грешките в клиповете на R&B Records са си чисто техни и нямат отношение по начина, по който се изговаря и изписва моя прякор!

Кума Лиса

Ей, тоя 1-ви Юни направо откачихме! Като за начало единия от съквартирантите купи на останалите подарък – близалка със свирка. Представете си как ходи 25 годишен, 180 сантиметров и 110 килограмов брадясал мъж с близалка в устата насред Студентски град!

За капак с друг съквартирант отидохме вечерта да пазаруваме в денонощния магазин и като стигнахме до шоколадите видях Кума Лиса. Това какви спомени ми донесе… Веднага грабнах един. Нещеш ли, те си имат номерче – общо 5 опаковки с различна рисунка на лисицата. Познайте кой реши да си събере цялата колекция! Не, не беше съквартиранта! Поразрових се и ги взех всичките 5 различни. Оня голям срам бра на касата. Ама какво да направя, като ме върнаха близо 20 години назад?

И така, да видим как действа на рецепторите този проблясък от миналото:

• Изглед – Ей, същия е на вид като едно време. Тия полукръгове направо ме хвърлиха в дива носталгия. Само дето е минал някаква много солидна диета, в момента шоколада е тънък като лист хартия! Ама сякаш е по-висок и по-дълъг, което компенсира!
• Вкус – абе, не е като едно време, колкото и да си го казват. Не мога да определя дали е по-добър или е по-лош, няма го древния вариант за да сравнявам. Но като цяло си е вкусен млечен шоколад. Жалко, че не мога да ям много сладко, ако бях една жена, да съм ги умуал всичките 5 до сега!
• Мирис – че кой нормален ще си мирише шоколада, бе? Я, се оправете малко!
• Допир – цапа като едно време. Съвет, ако ще си вземате от този тип шоколади, ръгнете ги за няколко минути в хладилника преди консумация.
• Звук – зависи, ако е минал през хладилника, може и да ‘рупа, ама по принцип не му се чува гласеца!

И сега нещо за което ме хвана много голям яд – имало игра, ако пратиш опаковките можело да спечелиш някакви награди – все някакви детски и забавни, предполагам. Ама познайте кой разбра за това 1 ден след крайния срок? Пак не познахте, не е съквартиранта. Спрете се де, ще се разсърди, не е чак такова дете. Аз бях тоя, дето разбра след края на играта! Ама нищо, ще си пазя опаковките, може дори да си ги залепя в лексикона…

АБВ Уведомител за Chrome!

Може би най-популярната българска уеб електронна поща е АБВ, аз самия ползвам акаунт там откакто помня, че има Интернет. От известно време има разширение за популярния браузър Firefox, но доста хора питаха за такова и за Chrome, а до сега не беше налично. За това аз се заех.

Отначало използвах API-то на АБВ, за да може браузъра да ми показва дали имам непрочетени писма, но после пуснах леко бъгавата версия публично чрез twitter. След като Нет Инфо.БГ АД ретуитнаха информацията за разширението се ентусиазирах и изчистих грешките и добавих няколко нови функционалности. Това не е официално разширение, но все пак се надявам да е полезно на тези, които ползват Google Chrome браузъра и имат поща в АБВ.

Самото разширение представлява иконка, стояща вдясно от адресната лента, върху която се появява цифра, показваща броя непрочетени писма. Преди да заработи нормално разширението, трябва да се въведат потребителско име и парола за достъп до АБВ пощата. При щракване на иконката на разширението, директно се отваря входящата папка в АБВ поща и може да се видят писмата.

Надявам се разширението да е полезно, имам още няколко идеи за развитие, след което смятам да го публикувам в директорията с разширения за Google Chrome. За момента можете да го свалите от моя блог. Ако имате идеи за нова функционалност или откриете проблем, моля свържете се с мен или пуснете коментар, за да можем заедно да подобрим това разширение.

Изтегляне на АБВ Уведомител за Chrome: ABV_Notifier_0.crx

Stylius не блог-ва

Знам, че не се е случвало отдавна да ми четете глупостите и съжалявам. Но да знаете, че не съм си отсвирил блога. Просто ми я няма музата нещо. А и напоследък няма нещо, за което да мрънкам, щото съм наясно, че в голямата си част тоя блог е пълен с мои мрънканици.

И понеже сега пак нямам кой-знае какво да кажа, ще ви светна просто за някои неща около мен, които се случиха в последно време. На първо място, вече съм Софиянец. Да, и аз мигрирах към голямото село. Какво да правиш, в град като Русе няма много работа, особено за IT специалисти. В столицата съм от началото на месец Май, но не съм забравил от къде съм, напротив, поддържам си редовно връзка (по Скайп главно) с приятелите от компанията. Иначе тук още не съм намерил работа, но и това ще стане скоро. Междувременно не спирам да се забавлявам, всеки ден почти отскачам до Студентски град, като дори вече си имам любимо заведение (познахте, че е заради момичетата, които работят там).

Друго, което ми се случи наскоро и бях много щастлив, беше едно неосъществено измиване на автомобил. Тръгнахме с един от съквартирантите да мием колата по old-school начин – с кофа и четка, като идеята беше да намерим чешма някъде из Витоша. Е, не намерихме, но пък така и така вече бяхме в планината, се разходихме до Боянския водопад. Страхотно местенце, на което нямаше как да не направя доста снимки. Можете да ги видите в Picasa галерията ми. Дори драснах кратка публикацийка в Разходка.ком – Разходка до Боянския водопад. Е, не е от най-добрите ми словоизлеяния, но пък такова нещо няма как да го разкажеш с думи.

Също така искам да споделя факт-а, че съквартирантите ми са 2-ма русенци и 1 силистренец. С тея двамата русенци се знаем от училище, учихме няколко години в един клас. Дето се вика, знаем се доста добре и се разбираме отлично. Квартирата е в Младост-4, в края, до Бизнес Парк София, в който е съсредоточена голяма част от IT индустрията. За момента всичко изглежда доста добре, ще видим как е в бъдещето.

Толкова за сега, знайте, че тоя блог не е умрял, мърда още. Скоро ще пиша пак. Поздрави!

Конференции и семинари 2010

2009-та година я прекарах в посещения на конференции и семинари. Едва ли мога да ги изброя сега всичките, много бяха – OpenFest в Русе и Габрово, P2P конференция в Търново, Startup и WebIt в София, отделно презентации на CISCO, Стемо и т.н. И беше полезно у интересно. За съжаление тая година не се очертава толкова благоприятна за подобен род събития. Вече изпуснах Blog Masters, не успях да си платя на време участие в P2P и по всичко личи, че няма да мога да посетя OpenFest-овете в Русе и Габрово. И докато за P2P е късно вече за всеки (освен платилите вече), то OpenFest-овете си остават свободни и който иска може да ги посети.

На първо време ще е този в Габрово – момчетата се оказаха сериозни и за втора поредна година ще правят празник на софтуера с отворен код. Присъствах миналата година и бях скептично настроен отначало, да не кажа, че направо си ги подцених. За това пък ме изненадаха адски приятно с отличната организация, нещо което трудно постигахме в Русе. Тази година вече имат и опит, с което очакванията ми скачат доста и наистина ме е яд, че ще го пропусна. Но вие ако имате път към Габрово на 1-ви Май (а и да нямате, не е зле да си намерите причина), Fest-а ще се проведе в библиотеката на техническия университет. Повече инфо и програма на събитието има на официалния им сайт: https://gabrovo.openfest.org/.

След OpenFest-а в Габрово, и в Русе ще има конференция на 8-ми Май. И на нея няма да мога да присъствам, поради причини, които ще споделя на по-късен етап. Не е заради неразбирателството ми с друг член от екипа на Русе LUG. Все пак ако имате път към Русе (или сте си натурални русенци), ето програмата и на русенската конференция: https://ofrousse.net/archives/433.

Това са събитията, които ще изпусна на първо време, за следващите ще се постарая да съм на линия, но пак е рано да се каже.