Ограмотен

Днес в Аула 2 (същата в която провеждахме OpenFest-овете) се състоя награждаването на най-добрите студенти от факултета по “Електротехника, електроника и автоматика”. Почти всички там бяха отличници или първенци по състезания и олимпиади, наред с тях за наградите бях и аз. Просто в неделя се състоя едно състезание по мрежи на което бяха поканени всички записали курса, както и външни лица, беше с отворени врати и за всички участвали имаше по нещо.

Няма да лъжа, издъних се яко на това състезание. Просто очаквах нещо по-различно. Предлолагах, че като е състезание по мрежи ще има малко събнет-инг, малко ръчкане на техниката (там ми е силата, пред черно-бялата конзола), но уви, беше тест, свързан със CISCO оборудването, а аз на тестовете принципно съм слаб. Така и не стигнах до втората част, в която само първите 4 (от общо 9 човека) вече човъркаха рутери и суичове. Всъщност разликата в точките е твърде минимална, за да го нарека пълен провал, но и достатъчно голяма, за да съм леко разочарован от себе си. Явно трябва да чета повече.

Както и да е, нищо не направих на състезанието, но на награждаването ме имаше нареден до всичките тези отличници и първенци. По-интересното в случая е, че аз дори не съм студент в истинския смисъл на думата. Прекъснал съм преди 3 години и чакам още удобен момент да продължа образованието си. Но това не пречи да имам грамота от Русенския Университет, пък била тя и за различен факултет, от този в който учех.

Всъщност искам да изкажа едно Евала на доц. д-р инж. Михаил Илиев и това, което е направил с организацията на всичките тези фирми, даващи награди на студентите. Ето това е едно признание за това, че са си налягали парцалите вместо да се напиват както правех аз навремето. Наградите може да са малки, но повдигат морала и показват, че се забелязват усилията.