Linux на PowerMAC G4

Един от колегите отдавна искаше да му инсталирам Linux на стария MAC, като предната вечер това взе, че се случи. Бях нощна смяна, а други двама колеги – Михаил Кръстев и Николай Борисов (едната половина от “Неадекват Брадърс”) останаха след няколко часа след работно време в офиса за да мъчим мак-а. От самото начало знаехме, че няма дискове с MacOSX и каквото и да направим, няма връщане назад…

Главно с инсталацията се занимаваха Мишо и Ники, а аз си вършех задълженията за смяната, като между тях записвах дискове с Linux и поразпитвах чичко Google какво знае за MAC-овете и най-вече подкарването на свободната ОС върху такъв вид машини. Първо опитахме с Debian за powerpc архитектура. Свалихме първото ISO и го пръжнахме на едно CD. Последва дилемата как да boot-нем от него. За разлика от стандартните PC-та, тук няма BIOS и зареждането от CD става адски трудно, ако не знаеш как. Тук Google помогна доста.

Има два начина да се boot-не от диск, единия е от контролния панел на MacOSX като се избере от какво да се зареди при следващия рестарт, другия е силовия метод, тоест с натискане и задържане на бутона “C” при изключването и зареждането. Да, но по законите на Мърфи тоя номер не мина. Отдадохме го на повреден диск и започнахме да дърпаме минималното ISO, при което всичко се зарежда и инсталира от Интернет. През това време пуснахме и едно Ubuntu 6.06 LTS, защото май това е последната версия за powerpc. Докато се свалят решихме да поиздевателстваме над MAC-а. В офиса нямаме шейпъри за скоростта, но за съжаление огледалата за сваляне не бяха особено бързи, така че имахме доста време за човъркане в настройките. Разбра се успяхме да “прецакаме” ситуацията, като настроихме MAC-а да се boot-ва през мрежата. Голяма грешка, защото първо няма от къде да се зареди и второ, дори не погледнахме настройките за това. При рестарт машината се опитва да зареди и аз не знам от къде, но OS не се стартираше. Както споменах по-рано, тоя “кютюк” няма BIOS. Разбира се има система за настройка на хардуера на ниско ниво – Open Firmware. Това още повече ни отчая, защото там настройките не са като при BIOS-ите – просто да се задават стойности. Тук се пишат команди на езика за програмиране Forth. Това е език за програмиране на ниско ниво, близък до Assembler като функционалност и подобен на Python като интерпретация. Или поне така изглежда, нямам нервите и времето да изучавам нов език, особено на ниско ниво, още повече само заради една инсталация.

На прага на нервна криза (нямаме как да възстановим MacOS-a) режихме задружно да изпушим по една цигара. Като се върнахме ни посрещна една много приятна гледка на зареждащ се MacOS. Явно все пак тези компютри не са чак толкова тъпи, за колкото ги бяхме нарочили преди фас паузата и ако не си намерят от къде по мрежата да boot-нат, се зареждат от хард-а. Тогава вече бяха готови и ISO-тата и се захванахме отново за работа. Само че пак не искаше да зарежда от диск. След десетки минути опити, рестарти и проверка на дисковете и хардуера, в крайна сметка решихме да тестваме и с Ubuntu-то. Да му се не види, взе че зареди. Форматирахме дяловете, както си му е реда и пуснахме инсталацията. Тогава пак излязохме за по цигара и Ники не пропусна да каже, че да се занимаваш с MAC, трябва да пушиш много…

Радостта ни не трая много, защото като се върнахме пак в офиса, инсталацията беше забила. Естествено нищо не може да мине гладко, не и при нас. То и ако ставаше лесно, нямаше да е интересно. Върнахме се пак на минималната инсталация на Debian, като разбрахме какъв е бил проблема с нея преди това. Просто бях записал грешно ISO – Gentoo за x86 платформа, а тук сме на powerpc и за това не зареждаше. Случва се, когато имаш много дистрота в една директория. Записахме правилното CD и от там вече инсталацията премина гладко и без проблеми. Накрая дори за тест пуснахме един филм. Доста гладко вървеше, предвид мощността на машината.

Разбира се колегата Илин не пропусна да провери до къде сме стигнали с инсталацията. На шега му разказах всичко до момента преди да поставим диск-а с Ubuntu и че нищо няма да излезе накрая. Доста леко го прие, явно от самото начало е смятал, че ще се провалим. Е, разочаровахме го в това отношение.