Best Summer Ever!

August 5th, 2008 Публикувано в Забавление, Отмора

Най-после успях и аз да си почина като хората. Не само това, но и прекарах една от най-яките почивки в живота си. И то за по-малко от седмица. Въпреки това се чувствам по-жив и по-жизнен от всякога.

Какво толкова се случи? Ами много неща, за това ще карам ден по ден:

Вторник, 29-ти Юли

Видях се с една добра приятелка и бивша колежка – Веляна Ботева. Въпреки, че не работи вече във Networx, с нея си останахме близки и се виждаме често. Най-накрая успях да и́ подаря подаръка за рождения ден, който бе близо седмица по-рано. После на връщане към вкъщи си купих раница, защото няма как да тръгна по баирите със сак. Същата вечер хванах нощния влак към София. За щастие този път се разминах без неприятната миризма от неокъпани представители на малцинствата.

Сряда, 30-ти Юли

В 6:00 сутринта пристигна влака в София, там бях посрещнат от бившия си съученик от МГ-то – Михаил Великов и един негов познат (който се оказа в голяма помощ в последствие). С тях пихме по едно кафе за събуждане и се отправихме директно към автокъщите в кв. Горубляне. Пообиколихме, но така и не открих търсения от мен автомобил – VW Vento. Тези, които открихме бяха доста изгнили и с доста високи цени за състоянието си. За това пък се спрях на едно Volvo 850. Огромен шлеп. Върна ме в годините, когато карах на баща ми старата лодка Mercedes, купе 123. Наистина адски грозен автомобил, дизайнерите са си служили с напредничавите инструменти тесла и брадва. За това пък вози страхотно, запазена е, малко е карана и има всички екстри. До обяд успяха да ми оправят документите, след което си тръгнах с нея. Цял ден пообикаляхме София и пихме няколко кафета, за да убием оставащото време до края на деня.

Volvo 850 GLT

Четвъртък, 31-ви Юли

Четвъртък сутринта паркирах Volvo-то на един охраняем паркинг и с Мишо се отправихме към централна гара в София. Там се срещнахме с останалите от групата планинари и заедно хванахме влака към Дупница. Там не чакахме много и един автобус ни стовари в Сепарева Баня, където едва имахме време за кафе и хванахме маршрутка до хижа Пионерска. Часът бе едва към 10 сутринта и всички задужно потеглихме вече пеш с раници на гърба по планинските пътеки. Тук някъде направих една глупост – загубих си Aiptek-а. Честно казано не знам как се получи, хвърлих една чанта с вода и Coca Cola, просто ми режеше пръстите гадния найлон и май там бях оставил камерата. Както и да е, случва се. По пътеката стигнахме до следващата хижа – Скакавица и от там отидохме да разгледаме Скакавишкия водопад. Имахме идея да искатерим един стръмен баир с камънаци, но се отказахме и се върнахме малко за да хванем друг маршрут. Той се оказа не по-малко гаден – поехме нагоре по една ски писта с наклон близо 45 градуса. Беше кошмарно изкачване. Повечето от хората са стари планинари и не видяха много зор, но ние с Мишо за сефте катерим такива баири и ни се взе тока. Разбира се имаше и окуражаващи слова от останалите "Ей тоя баир и после равно няма!". Е, наистина нямаше равно. Всъщност имаше, но след още десетина баира, за които вече бяхме уморени. Накрая се изкачихме на едно плато, от където ни се откриха страхотни пейзажи. Там малко ми поизгоря темето, все пак сме на има-няма 1.5км по-близо до слънцето от който и да е плаж, а само как беше напекло…

Ей тоя баир и после равно няма...

След известен преход по това плато започнахме да слизаме надолу, където ни се откриваха едно по едно рилските езера. Наистина са толкова красиви, колкото разправят, ако не и повече. За пръв път виждам езерата на живо и не съжалявам за дългия преход. Точно до едно от езерата се намира хижа "7-те Рилски Езера" в която с голям късмет успяхме да преспим, иначе едва ли щяхме да успеем да се доберем до следващата хижа. Почти никой не си чувстваше краката накрая, да не говорим за мен и Мишо.

На брега на езерото.

Вечерта някои си легнахме рано-рано – към 21:00 часа, но до нашата стая имаше две баби, които не ни оставиха да заспим. Разбира се ние решихме, че не може така бабите да вдигат шум, а ние – не и тогава се започна едно групово изпростяване. Така не се бях смял от години.

Петък, 1-ви Август

С Мишо взехме решение да се прибираме, защото въпреки, че не чувствахме болка в краката, още един такъв преход и нямаше да можем да се приберем после. А и вече видяхме това, за което бяхме тръгнали. Направихме двудневен преход за по-малко от ден и това ни стигаше. С нас тръгна и още едно от момчетата, което се почувства зле след този преход. Тримата сутринта си хванахме една пътека и видяхме още доста красиви местенца по пътя, но този път за късмет само слизахме надолу, вместо да катерим нагоре. Минахме и покрай мястото, където захвърлих чантата за да си потърся Aiptek-а, но явно някой го е мярнал преди нас. По обяд някъде бяхме вече в хижа Пионерска, където хапнахме и пихме по една бира докато чакахме транспорт, който така и не се появи. Често маршрутките не се качват чак до хижата, а спират на предната местност, за където потеглихме отново пеш. Доста път ни чакаше, но за това пък вече нямаше остри камъни, кофти наклони и рекички за прескачане. Всичко надолу вече беше асфалт. За късмет по пътя се качихме на автостоп в буса на двама млади французи – адски забавни и интересни хора, които ни свалиха чак до Сепарева Баня. В разговора с тях разбрахме, че са доста очаровани от нашата природа и дори малко понахраниха гърците. След това учудващо бързо успяхме да хванем автобус до Дупница, а то там и до София.

Аз и Мишо на връщане от Рила

Събота, 2-ри Август

Сутринта пак се видяхме с няколко момчета познати на Мишо на по кафе и пообиколихме малко София. Наистина беше интересно как там повечето са с малки икономични автомобили и често ми правеха път. Не могат да се мерят с огромното Volvo, на което шеговито в София му викаха "Титаник". Толкова е голямо. Към 16:00 поех по магистралата на път към Русе, като смятах да се отбия да видя баща ми в с.Българене, Плевенско. Там с Ирена (втората му жена) си направиха шивашкия цех. Добре, че му звъннах преди това, защото се оказа, че не е там. Открих го в едно друго село край Ловеч – Крушуна. Там останах адски изненадан като разбрах, че баща ми и двама негови братовчеди са си направили семейна сбирка. Не бях виждал тези хора с години. Освен това пристигнах точно на време – скарата вече цвърчеше и тъкмо наливаха ракията със салатата. Наложи ми се да остана там през нощта. Може ли семейна сбирка без ракия, а после няма как да шофирам.

Сбирката в Крушуна.

Неделя, 3-ти Август

Сутринта станахме и пихме кафе с родата, след което се разделихме, като баща ми ме заведе до водопада край Крушуна. Оказа се, че това не е просто един водопад, а цял туристически комплекс, нещо като резервата в с.Николово (a.k.a. Текето), само че много по-красив. Имаше водопад, скали, пещери, доста красиво местенце. Мислех си, че като си тръгнах от Рила скоро няма да видя пак красива природа, но явно съм грешал.

Водопада в с.Крушуна

По обяд потеглихме с Баща ми и Ирена към с.Българене да им видя най-после цеха и от там после докарах баща ми до Русе, където той имаше някаква работа. Ваканцията ми свърши в този ден, но след тази ударна почивка се чувствам отлично. А най-много се радвам, че през цялото време лаптопа ми беше в Русе. Стоях далече от компютри, интернет, потребители и т.н., точно както си обещах. Не съм вярвал, че ще ми бъде толкова интересно и без екран пред мен. Ако някой от вас тепърва ще почива, приемете съвета ми, оставете компютъра и той да си почине, а Вие си изкарайте почивката както трябва.

  1. 3 отговора към “Best Summer Ever!”

  2. От https://nikolajb.blogspot.com/ на Aug 7, 2008

    От снимките и написаното си личи, че си си изкарал дорбе. Ама на мен това лято май ми се очертава само бачкане:(. А иначе май до около 1.5 месеца ще имам книжка, та може след това някой уикенд, ако ти се съберат почивни дни да отскочим до някой сукаци, далеч от техники 🙂

  3. От https://nikolajb.blogspot.com/ на Aug 7, 2008

    А с тоя 0 номер едвам те познах !

  4. От stylius на Aug 7, 2008

    Мани, с такава прическа няма да ти казвам сега как ми се бели тиквата. Иначе беше страхотно далеч от компютри и винаги ще съм навит да избягам пак от тях, дори и за малко.

Добави коментар